Агенции за кредитни рейтинги

Резултатите от определянето на рейтинга се предоставят за ползване от потребителите по различен начин. В повечето случаи се касае за открити и общодостъпни данни. За улесняване на тяхното ползване отдавна Са въведени и са добре познати символни обозначения и индекси.
Така, двете американски агенции, за които става дума, често публикуват в специализирани общодостъпни източници резултатите от своите анализи. Те напр. боравят с буквени символи плюс цифрови индекси във всяка категория от тези символи.
Отличен кредитен бонитет напр. имат обекти на рейтингуването в категорията на трите А” (ААА). След отпадане на всяко “А” се прибавя цифров индекс, който свидетелства за все още добро, но намаляващо качество – напр. “АЗ” е по-неблагоприятна оценка от оценката ‘ АаЗ” например.
Moody’s използват и краткосрочни оценки на рейтинга, обозначавани с “Р-1”, “Р-3” или “NP”. Последното съкращение означава not prime (англ. “непървокласен”) и най-често се използва за оценка на емисии ценни книжа, които не отговарят на представата за онова качество, което трябва да привлече първокласните консервативни инвеститори на фондовите борси.
Система за обозначаване на дългосрочните рейтинги, използвана от „Moody’s“ и „Standard & Poor’s“

През последните години “Moody’s” и “Standard & Poor’s” проявяват интерес към оценката на рейтингите на емитентите на ценни книжа както в Западна Европа, така и в държавите в преход.
Констатациите при оценката на кредитни институции от рода на банки, инвестиционни фондове и т.н. по целия свят, направени от “Moody’s” и “Standard & Poor’s”, се ползват с голямо доверие и се считат за меродавни. Тези оценки се базират на анализа на широк спектър от правни, политически и икономически условия в страната, търговско-политически и стратегически цели на институцията и рамковите условия в макросредата, качеството и обема на активите, произхода на източниците за рефинансиране, капиталовата адекватност солидността и извоюваното добро име на собствениците и др. п.
При оценката на нови емисии книжа “Standard & Poor’s” прилага две оценъчни скали – за краткосрочни емисии (Commercial-Paper-Rating) и за дългосрочни емисии. При първата категория бонитетът варира според качеството в три групи отгоре надолу и се означава от “А” (с три цифрови индекса) до “D”.
На практика това значи, че освен трите вида първокласни категории, а именно “Al”, “А2” и “АЗ”, съществуват емисии в категориите “В”, “С” и “D”, които имат по-малко или повече рисков и даже спекулативен характер.
Дългосрочните ценни книжа се препоръчват от упоменатите агенции на сериозните големи инвеститори само в случай, че емисията получи оценки “три А” (т. е. “А”, “АА” и “ААА”) или поне “ВВВ”. При емисиите, при които рейтинговата агенция констатира отклонения в първокласния бонитет на еми- тента, се използват индекси от рода на “ВВ” и “В”, както и “ССС”, “СС” и “С”. При преценката за дадена емисия като силно рискова се прилага символът “D”.