Формирането и разпределението на банковата печалба. Приходи на търговските банки

Бързите кредити онлайн и банковата печалба

Банките получават приходи от различни източници. Техният основен доход са лихвите, получени срещу предоставените бързи кредити на фирми, граждани и други банки. Размерът на доходите от лихви по кредити онлайн зависи от три основни фактора:

Първите два фактора се обуславят преди всичко от характера на провежданата от банката кредитна политика пари на заем, а върху нивото на лихвените проценти оказват влияние още:
– търсенето и предлагането на кредити;
– темпът на инфлацията*
– парично-кредитната политика на централната банка;
– размерът, срокът, видът потребителски кредити и обезпечението на кредитите;
– рискът яри кредитните сделки и др.
Вторият по значение източник на банкови приходи са доходите от инвестиции в ценни книжа. Тяхната величина зависи от три основни фактора:
—величината на портфейла от ценни книжа
—структурата на портфейла по интернет банкиране видове ценни книжа доходността на отделните видове ценни книжа
При операциите с ценни книжа банките получават и друг вид допълнителен доход във връзка с -тяхната покупко-продажба, който се нарича положителни разлики при покупко-продажбата на ценни книжа. Аналогичен характер имат и доходите при операциите с валута поД формата на положителни курсови разлики.
Срещу извършването на множество други сделки и услуги, като преводни операции, доверителни операции, консултантски услуги, предлагане на информация от различен характер и други Подобни, банките кредити без доказване на доход получават определено възнаграждение под формата на комисиони.

Разходи на търговските банки

Банковите разходи могат да се разделят на две основни групи:
финансови разходи административно-управленски разходи
Финансовите разходи са най-съществени, защото съответстват на основната финансова дейност на банките. Те са променливи разходи, защото техният размер до голяма степен се обуславя бързи заеми от мащабите на извършената банкова дейност. Такива са:
разходите за платени лихви на вложителите или на други банки за ползувани от тях кредити;
отрицателните разлщси при операциите с ценни книжа;;
отрицателните курсови разлики при покупко-продажбата на валута;
платените комисиони и др.

Основен финансов разход са платените лихви. Размерът на лихвените разходи зависи от три основни фактора:
— величината на депозитите и другите привлечени средства —е» структурата на привлечените ресурси
— равнището на лихвените проценти по отделните видове депозити и другите привлечени средства
Административно-управленските разходи обхващат разходите по заеми онлайн експлоатацията на банковото имущество (амортизации, ремонт, застраховки и др.), разходи за работна заплата на персонала, за реклама и т.н. Те имат условно-постоянен характер, т.е. в известна степен са фиксирани и не зависят пропорционално от обема на извършената дейност.

Агенции за кредитни рейтинги

Резултатите от определянето на рейтинга се предоставят за ползване от потребителите по различен начин. В повечето случаи се касае за открити и общодостъпни данни. За улесняване на тяхното ползване отдавна Са въведени и са добре познати символни обозначения и индекси.
Така, двете американски агенции, за които става дума, често публикуват в специализирани общодостъпни източници резултатите от своите анализи. Те напр. боравят с буквени символи плюс цифрови индекси във всяка категория от тези символи.
Отличен кредитен бонитет напр. имат обекти на рейтингуването в категорията на трите А” (ААА). След отпадане на всяко “А” се прибавя цифров индекс, който свидетелства за все още добро, но намаляващо качество – напр. “АЗ” е по-неблагоприятна оценка от оценката ‘ АаЗ” например.
Moody’s използват и краткосрочни оценки на рейтинга, обозначавани с “Р-1”, “Р-3” или “NP”. Последното съкращение означава not prime (англ. “непървокласен”) и най-често се използва за оценка на емисии ценни книжа, които не отговарят на представата за онова качество, което трябва да привлече първокласните консервативни инвеститори на фондовите борси.
Система за обозначаване на дългосрочните рейтинги, използвана от „Moody’s“ и „Standard & Poor’s“

През последните години “Moody’s” и “Standard & Poor’s” проявяват интерес към оценката на рейтингите на емитентите на ценни книжа както в Западна Европа, така и в държавите в преход.
Констатациите при оценката на кредитни институции от рода на банки, инвестиционни фондове и т.н. по целия свят, направени от “Moody’s” и “Standard & Poor’s”, се ползват с голямо доверие и се считат за меродавни. Тези оценки се базират на анализа на широк спектър от правни, политически и икономически условия в страната, търговско-политически и стратегически цели на институцията и рамковите условия в макросредата, качеството и обема на активите, произхода на източниците за рефинансиране, капиталовата адекватност солидността и извоюваното добро име на собствениците и др. п.
При оценката на нови емисии книжа “Standard & Poor’s” прилага две оценъчни скали – за краткосрочни емисии (Commercial-Paper-Rating) и за дългосрочни емисии. При първата категория бонитетът варира според качеството в три групи отгоре надолу и се означава от “А” (с три цифрови индекса) до “D”.
На практика това значи, че освен трите вида първокласни категории, а именно “Al”, “А2” и “АЗ”, съществуват емисии в категориите “В”, “С” и “D”, които имат по-малко или повече рисков и даже спекулативен характер.
Дългосрочните ценни книжа се препоръчват от упоменатите агенции на сериозните големи инвеститори само в случай, че емисията получи оценки “три А” (т. е. “А”, “АА” и “ААА”) или поне “ВВВ”. При емисиите, при които рейтинговата агенция констатира отклонения в първокласния бонитет на еми- тента, се използват индекси от рода на “ВВ” и “В”, както и “ССС”, “СС” и “С”. При преценката за дадена емисия като силно рискова се прилага символът “D”.

Видове финансови препоръки

Инвеститорът има за избор следните видове препоръки:
* покупко-продажба по актуалните пазарни цени;
* покупко-продажба по установените цени;
* покупко-продажба “стоп”;
* покупко-продажба “стоп” по установени цени.
Реализирането на покупко-продажба по пазарните цени се препоръчва да става веднага . Реализирането на трите останали препоръки зависи от колебанията на пазара и обикновено се реализира с известно закъснение. Инвеститорът може да определи времетраенето на своите препоръки, да препоръча реализиране на своите препоръки в продължение на един ден или отказване.

* Покупко-продажба по актуалните пазарни цени.
Реализирането на тази препоръка следва след достигането на най-добрата в момента цена, когато препоръкатта е добра на борсата. Предимство на тази препоръка е сигурността в нейната моментална реализация. Недостатък е несигурността по отношение на цената. Ако например пазарната цена на акции на IBM е 110 лева, инвеститорът най-вероятно ще ги купи по 110 лева, но може също така да си ги достави по 109 7/8 или 110 1/8 лева.

* Покупко-продажба по установените цени.
Реализирането на препоръка става по цени, определени от инвеститора или при по-добри цени. Например, ако инвеститорът иска да купи акции на фирмата IBM по 110 лева, то агентът може да ги намери по 110 лева или по-евтино. Ако инвеститорът иска да продаде акции на фирмата IBM по 110 лева, то агента може да ги продаде по 110 лева или още по-скъпо. Предимство на тази препоръка е сигурността по отношение на цената, а недостатък – несигурността по отношение на срока за нейното реализиране.

* Покупко-продажба “стоп”.
Препоръката “стоп” автоматично се променя в препоръка “покупко-продажба по актуални пазарни цени”, ако по време на колебанието на цените, пазарната цена се изравнява с цената, установена от инвеститора. Да допуснем, че пазарната цена на акциите ABC е 25 лева. Собственикът на акциите ABC може да даде препоръка за продажбата на тези акции по 23 7/8 лева. Ако цената на акцията спадне до 23 7/8 или по-ниско, препоръката “стоп” може да се различава от цената 23 7/8. Инвеститорът може също да препоръча да се купят акциите на фирмата ABC, когато тяхната пазарна цена достигне 26 лева. Ако пазарната цена на акциите ABC достигне 26 лева, препоръката се променя автоматично в препоръка по актуалните пазарни цени, т.е. ще бъде реализирана по най-добрата възможна за постигане цена. Предимство на тази препоръка е сигурността на реализацията при достигане определено ниво на цените. Инвеститорът използва тази препоръка, за да минимализира потенциалните загуби. Недостатък на препоръката е несигурността по отношение на цените и срока за реализация.

* Покупко-продажба “стоп” по установената цена.
Тази препоръка функционира подобно на препоръката “стоп”, с тази разлика, че няма да бъде реализирана по цени, от които инвеститора няма сметка. Оперирайки с по-горния пример, препоръките “стоп лимит” от продажбата на акции на ABC по 23 7/8 няма да бъдат реализирани, ако цената спадне до 23 7/8 лева, 23 3/4 лева, 23 5/8 лева, и т.н. Да се реализира тази препоръка става възможно, когато пазарната цена се увеличи най-малко до 23 7/8 лева. Предимство на препоръката е сигурността по отношение на цената, недостатък – несигурност по отношение на срока на реализирането.

* Практически съвети.
– Купувай бавно, продавай бързо
Инвеститорите, които имат намерение да купуват акции или други финансови инструменти, могат да си позволят да издават препоръки по установената цена, т.е. по цена, 5% или по 10% по-ниска от последната пазарна цена. Инвеститорите, които имат намерение да продават акции, трябва да издават препоръки по актуалните пазарни цени или препоръките “стоп”.
– При издаването на препоръки да не използваме кръгли числа.
По-голяма част от инвеститорите издават препоръки за купуването (търсенето) или продажбата (предлагането), оперирайки с кръгли числа, например 25, 50 и т.н. Търговията с акции се извършва според цените, които се променят на всеки 1/8 лева. Ако се издаде препоръка “стоп”, то тя е по-ниска от 50 лева, например 49 3/4 лева. Ако искаме да купим акции, трябва да оперираме с цени по-високи от 24 лева, например 24 1/8 лева или повече от 50 лева, например 50 1/4 лева.